Интервю на Цвета Герчева Проф. д-р Климент Найденов е декан на

Интервю на Цвета Герчева

Проф. доктор Климент Найденов е декан на Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ от 2019 година и ръководител на Българското географско сдружение, основано през далечната 1918 година

Голямата му научна пристрастеност са  демографията и районното развиване, разпален странник и учител, за който студентите приказват години откакто един път посетят лекциите му. С проф. доктор Климент Найденов беседваме за рецесията в демографията, за антарктиците ни и за това какъв брой е значимо да обърнем взор към образованието в България.

 - Здравейте проф. Найденов, желае ми се да стартираме това изявление с един въпрос, който доста от нас си задават, само че малко на брой се осмеляват да разясняват а точно: Какво ще се случи с България след 100 години, в случай че демографската рецесия в страната ни продължи да се задълбочава? Какви са вашите прогнози, къде виждате решението на казуса?

- България сигурно няма да изчезне, както се приказва от някои „ експерти “. Друг е въпросът каква ще е етническата и религиозна структурата на популацията, живеещо на нашата територия. 100-годишните прогнози са доста неточни, да не кажем, че съвсем не се вършат, само че все пак при опазване на сегашните условия сигурно ще бъдем към 4-4.5 млн. души.

Как бихме могли да променим хода на демографско развиване на страна е комплициран многопластов въпрос изискващ освен задълбочени разбори, само че и съответни политически и стопански решения – няма универсално решение. Твърдо имам вяра обаче, че едно от решенията е развиването на пронаталистична политика, включваща решаваща роля на страната и обществото при поддръжка на стимулирането на раждане на деца от образовани родители.

Държавата може да подтиква двойките да имат повече деца посредством политики като данъчни заеми, фамилни отпуски и дотации за развъждане на деца, неограхичен брой ин витро процедури включително съпътстващите проучвания и други

Привличане на имигранти също е опция пред нашата страна макар, че с ниските заплати все още се колебая това да има резултат, защото за квалифицираните имигранти се оказваме просто директна дестинация.  По-доброто опазване на здравето също може да помогне на хората да живеят по-дълго и по-здравословно, което може да спомогне за компенсиране на резултатите от застаряването на популацията. Необходимо е да се продължи да се влага и в здравна инфраструктура и проучвания, както и да се предизвиква здравословния метод на живот и предварителната защита на болесттите.

Все отново обаче, всичко опира до достойното възнаграждение на труда на всеки един от нас. Силната стопанска система може да сътвори работни места, да се усилят заплатите, а по-късно хората сами да решат какво да вършат с репродуктивния си капацитет.

Все повече се приказва за политики, които да предизвикват предприемачеството, нововъведенията и вложенията в основни промишлености, само че това май към този момент остава по-скоро на хартия. Поне съгласно мен демографският спад в страната ни е породен от разнообразни фактори, в това число промени в обществените правила и икономическия напън върху младите, само че това важи и за развитите страни.

- Споменавате образовани родители... Истина е, че образованието в България има своите големи позитиви и те не трябва да бъдат омаловажавани, само че коя е тази дребна смяна, от която се нуждаят университетите в страната ни? Коя е тази фина конфигурация, която би помогнала още повече на системата съгласно вас?

- Усъвършенстването на просветителната система е комплициран въпрос, който включва разнообразни заинтригувани страни и изисква многостранен метод. За всички е ясно, че увеличение на финансирането е нужда, което обаче остава настрана, поради останалите проблеми в страната.

Адекватното финансиране може да обезпечи качествено обучение. Не единствено държавното управление, само че и частни организации и физически лица могат да влагат в образованието, като дават финансова поддръжка на университетите. От значително значение е да се обезпечи в допълнение финансиране за професионално развиване на университетските преподаватели, с цел да бъдат по-ефективни.

Към момента финансирането на проучвателен университети е вярна стъпка в тази тенденция. Всеки студент е неповторим и има разнообразни стилове на учене, качества и ползи. Следователно просветителната система би трябвало да бъде проектирана по този начин, че да дава отговор на самостоятелните потребности от образование.

Персонализираното образование може да бъде реализирано посредством разнообразни способи, в това число технология за адаптивно образование, както и образование основано на планове, или диференцирано образование. Друг проблем за решение са образователните стратегии, които съгласно мен към момента не са съобразени с актуалните и бъдещите упования, както на пазара на труда, по този начин и с тези свързани с развиването на обществото и неговите духовни и културни потребности.

Необходимо е постоянно да се преразглеждат и актуализират образователните проекти и стратегии, с цел да се подсигурява, че са подобаващи и дават отговор на действителностите. Всяка образователната стратегия би трябвало да включва и житейски умения, като сериозно мислене, решение на проблеми и връзка.

Макар и постепенно в страната тече и развой на поощряване на творчеството и нововъведенията. Това е една от дилемите пред висшето обучение. Това може да се реализира посредством даване на благоприятни условия за практическо образование и поощряване на експериментирането.

Има и неща на които в нашето съвремие може би не се обръща задоволително внимание. Например положителната образователна среда е от значително значение за триумфа на студентите. В междинните учебни заведения тече развой на съоръжение на стаи за STEM образование. Въпросът е  за какво няма сходни планове и за висшето обучение.

Също по този начин е належащо и по-голямо  присъединяване на родителите и общността. Те всички играят решаваща роля в просветителната система. В последна сметка са нужни груповите старания на преподаватели, студенти, политици, родители и общности, с цел да се създадат обилни и трайни усъвършенствания във просветителната система и в частност във висшето обучение.

- Да поговорим малко за районите. Защо към този момент като че ли свикнахме с това да приказваме за " стопанска система на две скорости " и все по-рядко обръщаме взор към бедния северозапад? Там няма ли забавни места за посещаване, стратегии за вложения, вяра за развиване?

- За страдание, това към този момент не важи единствено за северозапада, а за цяла Северна България, като с известни условности (София, Пловдив, Стара Загора и Бургас) можем да причислим и огромни елементи от Южна България.  Т.нар „ стопанска система на две скорости “ докара до неравномерно систематизиране на финансите и опциите за развиване на обособените райони на страната.

В Северна България се забави вложението в инфраструктура. Необходимо е държавното управление да влага по-бързо в транспортни, информационни и енергийни мрежи, които свързват разнообразни райони и браншове на стопанската система. Това постоянно предизвиква икономическата интеграция и напредък и дава благоприятни условия за бизнеса и служащите в изоставащи райони за достъп до нови пазари.

За мен казуса е в другите партийни ползи и невъзможността на партиите да работят на надпартийно равнище в услуга на жителите на страната. Общественият интерес би трябвало да се издигне на най-високо равнище и да се не помнят партийните разлики. Съществува неравноправие в образованието и образованието, обвързвано с придобиване на разнообразни умения.

Само погледнете по какъв начин неравномерно са ситуирани огромните академични центрове, включително изследователските университети!

Крайно време е страната да проработи по модела на петорната серпантина на нововъведенията, който съставлява взаимоотношението сред университетите - промишлеността - правителство  (или локална власт) - обществото -природна среда в границите на стопанска система и общество на знанието, като нововъведенията ще подпомогнат  устойчивото развиване, в това число битката с изменението на климата.

От много време се приказва и за поощряване на задграничните вложения. Само, че сякаш огромните вложители ни подминават. Чуждите вложения могат да донесат капитал, технологии и познания в изоставащите райони, създавайки нови благоприятни условия за напредък.

Държавата има опция да дава тласъци и поддръжка за задгранични вложения и да работи за възстановяване на бизнес средата за привличане на задгранични вложители. Защо не го прави, попитайте политиците. Истина е също по този начин, че в изостаналите райони има и развой на депопулация, т.е. вложителите нямат работна ръка.

Налаганото през годините закъснение на Севера по отношение на Юга и постигнатото обществено и икономическо неравноправие в действителност способства за създалата се стопанска система на две скорости. Като цяло оправянето с възходящото неравноправие сред Севера и Юга изисква дълготраен метод, който се концентрира върху оправянето с главните аргументи за икономическото неравноправие и насърчаването на приобщаващ напредък.

- Неформалният мотив за нашата среща е 60-годишнината на Геолого-географския факултет на Софийския университет, по какъв начин посреща академичната общественост тази годишнина? Разкажете малко повече за първите години на географите в София преди повече от половин век?

- Всъщност през 2023-та година се навършват 130 години от университетския старт на преподаването в Науки за Земята, включително 130 години от първата академична лекция по геология и 125 години от първата академична лекция по география. През 1963 година ГГФ заживява собствен личен научен живот.

През всичките тези години ние сме водеща институция в професионално направление Науки за Земята и все още сме един доста добре развъртян факултет. Самият факт, че при нас се преподават, както класическите за висшето обучение специалности като Геология и География, ние сме и главен народен учебен център за специалности като Туризъм, Регионално развиване и политика, География и британски език, Геология и изследване на естествените запаси.

При нас се учи една от най-високо софтуерните специалности в страната, а точно Геопространствени системи и технологии. За първи път разкриваме и бакалавърска стратегия на британски език Climate change and management (Климатични промени и управление) в партньорство с още 5 факултета на СУ.

Отделно от това, ГГФ е главен участник в Алианса „ Трансформация за Европа (Тransform4Еurope) “, така наречен европейски университет и скоро ще предлагаме интернационалните просветителни стратегии. Иначе по случай 60-годишнината към този момент текат в границите на цялата година 60 събития, които са готови от моите сътрудници, в това число и нашите студенти.

Бих желал да благопожелавам и 135-та годишнина от основаването на СУ „ Св. Климент Охридски “ на всички негови преподаватели, студенти и чиновници, като употребявам опцията да благодаря на всички, които със своя труд, гений или елементарна човешка добрина всеки ден способстват за развиването на нашия факултет и университет.

- Като буен странник и географ, няма по какъв начин да не ви задам и един въпрос за Антарктика. Ще открехнете ли завесата пред провокациите за нашите учени там, какво се случва с новия транспортен съд, с новите планове...

- България, която е дребна европейска страна, има забележителен принос в научното проучване на Антарктика. Различни генерации учени от ГГФ са взели участие във всички проучвателен задачи, провеждайки проучвания в главните научни цели ориентирани към Науки за Земята, като геология, геофизика, физика, география, глациология, метеорология и картография.

Един от значимите моменти за българските експедиции е основаването въз основата " Св. Климент Охридски ", която се намира на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови. Тази изследователска станция е предоставила решаваща платформа за български и интернационалните учени за осъществяване на необятен набор от проучвателен действия, в това число проучвания на климата, геологията и биологията на района.

Не на последно място е и най-новата облага - научноизследователският боен транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " и респективно разширението въз основата ни, което се състои в построяването на нова научна лаборатория. 

Интересно би било да споделя, че измежду сътрудниците провеждащи проучвания на Антарктика от ден на ден се заговаря и за проучвания на Арктика.